В последните години животът под наем се превърна от временна необходимост в дългосрочна реалност за голяма част от младите хора в България. Поколението, което някога вярваше, че със стабилна работа и спестявания ще може да си позволи собствено жилище, все по-често се сблъсква с пазарна действителност, която изглежда непреодолима.

Пазарът на имоти: Реалност срещу възможности

Средната цена на квадратен метър в София към юни 2025 г. надхвърля 2 300 евро, а в Пловдив, Варна и Бургас тя варира между 1 300 и 1 800 евро. Само за последните три години стойностите са се увеличили с над 35%. Този ръст се дължи на няколко фактора: ограничено предлагане, инвестиции в недвижими имоти като сигурен актив, ръст в краткосрочните наеми (Airbnb), както и засилен интерес от чужденци.
Паралелно с това, средната заплата в страната се движи около 2 000 лв. нето – което прави идеята за покупка на жилище почти абсурдна без сериозна помощ от родители, наследство или заем с дългосрочна обвързаност.

Заплата срещу ипотека: Мисията "първи дом"

За млад човек с доход от 2 000 лв. месечно, ипотека за апартамент от 80 000 евро означава вноска от минимум 1 000 лв. на месец – при условие, че има спестени поне 20% от стойността за първоначална вноска. Много банки вече изискват стабилна кредитна история, без други задължения, а някои и поръчител.

"Виждам всеки ден как двойки с добро образование и работа отлагат покупка на жилище, защото не искат да станат заложници на ипотека за 30 години при тези условия", споделя брокерът Гергана Тодорова от София.

istock
istock

Личните истории зад статистиката

Анелия и Виктор са млада двойка от Пловдив – тя е учителка, той програмист. "Имаме общ доход над 5 000 лв., но при инфлацията и разходите за дете, просто не можем да спестим за първоначална вноска. Вече пета година сме под наем."

Какви имоти са най-търсени у нас

Нели, 29-годишна юристка от Варна, разказва: "Постоянно чувам, че щом нямам собствено жилище, не съм „стигнала никъде“. Но не мога да си позволя апартамент в града, където работя. Това е реалността."

Емоционалната цена на несигурността

Освен финансовата страна, животът под наем носи и психологически последици. Много млади хора споделят, че се чувстват в застой – не могат да планират семейство, не смеят да инвестират в обзавеждане или дори в кариерни промени.

istock
istock

Как е в Европа?

За разлика от България, в страни като Германия и Австрия животът под наем не се възприема като провал. Държавите предлагат сигурност чрез дългосрочни договори, контрол на наемите и социални жилища. Според Евростат, близо 49% от младите хора в Германия живеят под наем, но при добри условия.

В България обаче защитата на наемателя е слаба, договорите често са устни, а контролът върху пазара – минимален.

Проблемът не е, че младите не искат да поемат отговорност. Проблемът е, че системата им поставя невъзможни условия. Ако искаме бъдещето на България да остане тук – с хора, които създават, инвестират и се развиват – трябва да създадем среда, в която домът не е лукс, а възможност.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase